В зората на човечеството стресът е помагал на хората да оцелеят,
но днес той може да причинява много болести, което ни кара да
си зададем въпроса дали стресът все още може да функционира
като „защитен механизъм” при съвременните хора? Понякога още
от сутринта започва да не ти върви. Млякото изкипява, изпускаш
автобуса, получаваш сметката си за телефон, и т. н. А ако към
всичко това се добави и уволнение от работа, развод или смърт
на близък човек, то е почти сигурно, че ще бъдете в лошо настроение,
подтиснати или пък ядосани на целия свят.
Всеки човек обаче реагира на стреса по различен начин.
Онова, което изтощава един човек, при друг може да служи като
енергиен стимул. Изследователите от лабораторията по неврофизиология
и ендокринология към университета в Бристъл са се опитали да
разберат защо се получава така.
Стресът не е лесен за изучаване, защото преди всичко трябва
да се стандартизира ответната реакция на организма
към стреса.
Група изследователи от университета в Бристъл под ръководството
на професор Стафърд Лайтмън е предложила да се използва физиологичната
реакция на организма към стреса като единен критерий за стандартизация.
Учените са измервали кръвното налягане и пулса на участниците
в експеримента, след което са им предложили в продължение на
четири секунди да вдишват въздух, съдържанието на въглероден
двуокис в който било 35%. Вдишването на този въздух предизвиквало
у участниците в експеримента стресова реакция (обикновено концентрацията
на този газ във въздуха не превишава 0,03%).
При повечето хора след първия пристъп на задушаване, който
се изразява в рязко повишение на кръвното налягане, слабост,
гадене и дори паническа реакция, всички физиологични показатели
се нормализират само за 1,5 - 2 минути. Но не при всички. Изследванията
показват, че при много хора реакцията на стреса е много по-слабо
изразена (например, пулсът не се ускорява, кръвното налягане
се повишава съвсем незначително), но и възстановяването им след
стреса продължава доста по-дълго – до 10 минути.
Според учените, рязката реакция на организма към
стреса е признак за добро здраве. Неочакваната поява
на дразнител (мечка в гората или тъмна сянка в края на алеята)
кара такива стресови хормони като адреналин и кортизол да подготвят
човешкия организъм за битка с врага или бързо отстъпление. През
това време изпълнението на всички останали функции в нашия организъм,
които ние дори не осъзнаваме (като например дългосрочното възстановяване
на клетките или проверка на тяхното състояние) се преустановява.
Кръвното налягане рязко се повишава, което, от своя страна,
увеличава притока на кръв към мускулите. Освен това в организма
се мобилизират резервните източници на енергия, като глюкозата
например, а имунната система започва да действа по-активно.
Както винаги обаче, най-важното нещо тук е да не се прекалява.
Постоянният стрес не е полезен за организма.
Изследването на учените потвърждава, че ако нивото на кортизол
е постоянно високо, това може да нанесе сериозна вреда на организма,
защото по този начин се преустановяват функциите както за възстановяване
на клетките, така и за откриване и елиминиране на чуждите клетки
в организма. По този начин човек по-бързо се изморява, изпада
в депресия, потиска се репродуктивната функция. Освен това глюкозата
и мастните киселини в кръвта заедно с повишеното кръвно налягане
увеличават риска от сърдечно-съдова недостатъчност.
Стресът също така прави клетките на организма невъзприемчиви
към нивото на произвеждания от организма инсулин, което повишава
риска от развитие на диабет. Освен това под влияние на стреса
имунната система значително отслабва. Последното изследване
на университета в Бристъл доказва, че при хората, които са постоянно
подложени на стрес, се понижава ответната реакция на
организма към външните дразнители. Например, при тези
хора ваксинирането срещу различни вирусни заболявания е по-малко
ефективно. Освен това зарастването на такива рани като язвите
по краката вследствие на диабет, отнема по-дълго време. Това
означава, че най-ефективният начин за предотвратяване появата
на тези язви, които често довеждат до ампутиране на крайниците,
може да стане премахването на стреса.
Защо обаче едни хора са по-уязвими към стреса от други? Според
изследователите, това се обяснява с наследствените гени,
както и с придобиването на опит в ранна възраст. В
детска възраст хората се адаптират към многобройните стресови
ситуации в живота и се учат да се справят с тях. В длъгосрочен
план обаче подобна адаптация към стресовите ситуации може да
доведе до сърдечни болести, диабет, затлъстяване и депресия.
При увеличаване нивото на стресовите хормони в организма възникват
също така отклонения в поведението на човека – повишена агресивност
и поемане на ненужни рискове.
Според генералния директор на Центъра за защита от стрес,
доктор на медицинските науки, Хасай Алиев, почти цялото население
на Русия е постоянно подложено на стрес, което, от своя страна,
има пряка връзка с несигурните социално-икономически условия
на живот в Русия. „Постоянната несигурност предизвиква синдрома
на умората. Освен това в нашата страна много малко хора могат
да си позволят да се занимават с онова, което наистина им доставя
удоволствие, като да пишат музика например, а не да правят пари.
А когато личността не може да задоволи творческите си потребности,
това неизбежно води до стрес, дори когато човек изкарва добри
пари”, казва Хасай Алиев в интервю за
www.gzt.ru.
Ръководителят на лабораторията по психофизиология на Института
за висша нервна дейност и неврофизиология към РАН, Валерия Стрелец,
добавя, че в последно време в Русия „се е появила нова, много
опасна стресогенна ситуация – терористичните актове”.
Като се има предвид, че стресът в повечето случаи причинява
различни болести, може ли да се направи извод, че този механизъм,
създаден от природата за оцеляването на човешката раса, вече
не е толкова ефективен при съвременните хора? Нуждае ли се съвременният
човек, който тича след автобус, а не се сражава със саблезъби
тигри, от този защитен механизъм? Според учените, ние се нуждаем
от стреса, защото като съвременни еквиваленти на саблезъбите
тигри днес могат да се разглеждат такива стресови ситуации като
нещастните случаи по пътищата или ужасите, които показват по
телевизията. „Стресът предизвиква мобилизация на вътрешните
ресурси на организма. В това отношение той е изключително полезен,
защото ако студентите, например, изобщо не се притесняват по
време на изпитите, те могат да забравят нещо.
Всъщност ние трябва да се страхуваме не от напрежението,
а от пренапрежението, защото ако студентите се вълнуват
прекалено силно по време на изпитите, те могат да забравят абсолютно
всичко”, смята Хасай Алиев. Днес реакцията ни на стреса продължава
да ни помага в критичните ситуации, но все пак човечеството
трябва да намери начин за справяне с негативните последствия
от стреса. Според Хасай Алиев, ако човек не може да контролира
себе си, тогава другите започват да го контролират.
