Началото

Здравейте, уважаеми читатели! Ако в момента четете тези редове, най-вероятно по някаква причина сте се замислили за своето здраве или за здравето на някой близък човек. Здравето е нещо, за което не се замисляме, когато го имаме. Някак си сме свикнали да мислим, че то по презумция трябва да бъде добро. Когато обаче се разболеем ние или някой наш близък човек, когато постъпим в болница, когато различните лекари ни поставят различни диагнози, когато се окаже, че предписаните ни лекарства не ни помагат и се налага да бъдат сменяни с други, а може би и с трети вид, изведнъж осъзнаваме, че нашето здраве е изключително крехко. Изведнъж осъзнаваме, че нашият организъм е изключително сложен, върху него оказват негативни въздействия огромен брой фактори и в голяма част от случаите съчетанието по между им създава критични ситуации за организма.

При мене се случи точно така. В продължение на около година и половина аз се разболявах от различи заболявания, едно от друго по- неприятни. Първо получих жлъчна криза. Ходих на преглед при трима лекари. След направените прегледи бе констатирано от всички, че имам камъни в жлъчния мехур. След три дни получих втора криза и се наложи спешна операция. В момента на операцията се е получило спукване на жлъчния мехур поради остър възпалителен процес. Благодарение на навременната помощ от невероятен медицински екип и много късмет /същия ден трябваше да пътувам в чужбина/ аз оцелях.

Около три месеца след операцията, тъкмо почти се бях възстановил и беше зараснал тридесет сантиметровия срез от хирургическата намеса, започнах непрекъснато да кашлям. Ходих няколко пъти на лекар, пробвах различни видове лекарства, които ми бяха предписани, за месец и половина два пъти ми правиха рентгенови снимки, но кашлицата упорито продължаваше да ме мъчи.

Причината така и не беше намерена на този етап. Един ден се почувствах много зле, извиках бърза помощ и когато дежурния лекар ми измери кръвно налягане 60/40, спешно ме изпрати в болница. Диагнозата беше атипична бронхопневмония със сепсис на кръвта. Започна лечение с най-съвременни и силни антибиотици в много големи дози. Бронхопневмонията обаче не минаваше. След няколко дни антибиотиците бяха заменени с други, но резултатът от лечението бе все така негативен. За трети път лекарствата бяха сменени, но състоянието ми беше все така много обезпокоително.

След консултации с водещи в нашата страна медицински специалисти започнаха да ме лекуват за туберкулоза. В резултат на това лечение започна някакво подобрение, но след направените изследвания се оказа, че не съм болен от туберкулоза. Междувременно получих плеврален излив и се наложи да ми бъде направена пункция, при която бе извадена течност с обем около 1100 мл.

В резултат от поглъщането и вливането на огромните количества медикаменти получих хроническа венозна недостатъчност. Получих отоци по краката, ръцете и тялото. Започнах да приемам още нови медикаменти, за да лекувам венозната недостатъчност /разбира се, по лекарско предписание/. След още известно време внезапно кракът ми стана много червен, почти син. Пак отидох на преглед при трима лекари, оказа се, че съм болен от болестта „червен вятър”. Отново започна лечение с антибиотици в огромни дози /28 млн. единици пеницилин на ден/. И така нататък, и така нататък.....

Реших, че това не може да продължава така, тъй като аз много обичам живота и собственото си здраве. Започнах да чета медицинска литература. Като бивш научен работник се мъчех да анализирам получената информация, да гледам критично на нея, да отсявам истински ценната информация от плявата. За около две години научих много нови неща за човешкото здраве, за заболяванията, за методите на диагностика и лечение, за най-новите постижения на медицинската наука. С този сайт аз реших да дам възможност на всеки, който се интересува, да научи това, което научих аз.

Приятно четене!

Иван Лесев